Морската градина, едно от богатствата на Варна, с каквото малко морски градове могат да се похвалят, през последните 20 години се превърна в болезнена тема за хора, които носят Варна в сърцето си. Причина за това е, че бяхме свикнали да възприемаме и местността “Салтанат” (територията между Зоопарка и “Почивка”), като неразделна част от Морската градина. В момента на поляните, на които някои от нас са играли като деца, никнат сгради. Причините за това са две.
            Първата причина е, че според границите, определени с решение на Министерството на културата, публикувано на стр.4 в ДВ, брой 41 от 1992 г., историческото ядро на Морската градина се простира между басейн “Приморски” и ресторант “Хоризонт”. Защо така са определени границите, кой ги е определил, кой какво е спечелил/загубил от това, ако някой иска, може да разследва.
            Втората основна причина е нескопосаният реституционен закон, по известен като законът “Лучников”, кръстен на името на един от и съставителите му и идеолог на реституцията, Светослав Лучников, и заложеното в него връщане на земи в “реални граници”. Нескопосан е, защото първо – “реалните граници” нанесоха непоправими щети на природата и доведоха до унищожаване на зелени площи в редица населени места в България, второ, много от получилите обезщетение навремето са били вече обезщетени, и трето, защото не постигна основната цел – да се върне незаконно отнето недвижимо имущество на законни наследници. От засона се възползва малка част от имащите право на обезщетение, затова можем да спокойно да кажем, че тази нормативна уредба беше създадена да обслужва предимно създателите я. Вярно е, че би било редно хората с несправедливо отнето имущество да бъдат справедливо обезщетени. Не можем да се съгласим обаче с факта, че ако на някой дядо му е имал нива в покрайнините на града, а сега там е жилищен квартал и нивата вече е междублоково пространство, то внукът му може да дойде, да си я огради и на мястото на детска площадка да построи сграда. Ето защо в урбанизирани територии можеше да не се връща земята в реални граници, a да се намерят други начини на обезщетение.

            По предложение на общинските съветници от ДСБ и СДС в София ще бъде поставена паметна плоча на покойният вече господин Лучников. Такава плоча би трябвало да бъде поставена на всяка реституирана градинка и на нея да пише: “На това място вече няма зелена площ благодарение на Светослав Лучников. От неговите последователи от ДСБ и СДС”. Такива „паметни” плочи трябва да бъдат поставени на всяка една сграда, изградена след 1990 г. в местността Салтанат, за да знаят хората, на които не им харесва застрояването в „Морската градина”, към кого да се обърнат. Много е важно да има паметни плочи с правилно послание, защото изглежда паметта на хората е много къса и това позволява да бъдат манипулирани.

            За тези неща обаче никой не смее и да говори. По лесно е да обвиняваме кмет, община и кой ли още не, а също и да изместваме вниманието от виновните за това. Още повече, че активни политици от близкото минало, които са били в кухнята на нещата, когато са се творили тези “закони за лична употреба”, в момента са застъпници и дават “политически гръб” на варненските псевдограждански организации.

            Те  играят по своя стратегия, като показват снимки от историческото ядро на Морската градина и заявява, че ТИМ са купили Морската градина и ще я застроят с казина. Терените, закупени от “Холдинг Варна” АД за реализация на проекта Алея Първа, са “отвоювани” от морето в периода 1973-1983 г. след построяването на буните и дамбата. От тогава държавата не е полагала особени грижа за самите брегоукрепителни съоръжения, а територията между крайбрежния път и ската бе оставена на произвола на съдбата. В този случай няма нищо по-разумно за държавата от това да отстъпи изоставената си функция на стопанин и собственик  на инвеститор.

            Възниква въпросът: “Холдинг Варна” АД ли бе най-подходящия инвеститор? Отговорът е ДА. Освен че е набрало през БФБ над 120 000 000 лева, холдингът е публично дружество, обединяващо над 15 000 физически и 50 юридически лица, повечето от които имат съсредоточени във Варна. Поради тази причина за “Холдинг Варна” АД това не е само инвестиционен, но и имиджов проект. Реализацията на проекта косвено засяга и развитието на немалка част от останалия бизнес на акционерите. Като се има предвид всичко това, може да се каже, че това е инвеститорът, които може да даде на Варна крайбрежното лице, което заслужава. Доказателство за това е начинът, по който беше организиран международен конкурс и от международно жури беше избран проектант. Друго нещо, което никоя медия не отбеляза е, че за пръв път в България ще има правилен и разумен подход към крайбрежна територия, а именно разработване на проект, целящ не краткосрочни печалби, а предлагащ дългосрочно развитие за цяла крайбрежна ивица. 

            Именно защото “Холдинг Варна” АД отряза мераците на прикрилите се зад регистрирани като граждански организации икономически интереси към тази територия, последните направиха от това национален проблем!

            Освен че на гърба на ТИМ гражданският октопод се упражнява в “гражданско говорене”, може би защото на някой не му достига умствен потенциал да се заеме с истински обществен проблем, действията на представителите му будят сериозни съмнения, че истинската цел е разчистване на пътя към алеята. По никакъв друг начин не може да се обяснят фактите:

-   Борбата е изключително за разваляне на сделката. За гражданския октопод това е единствен и най-голям “проблем”.

-   Отказът на организираните противници на проекта Алея Първа да участват в журито за избор на проектант на крайбрежната алея, въпреки че бяха поканени.

-   използване на лъжлива и подвеждаща информация от предводителите на

„протестиращите граждани”

-   “Еко”- организации се борят против проект, който доказано ще подобри екологията и чистотата на морската вода.

-    Оспорването на продажбата на терените без търг. Кажете, уважаеми общественици, кой е този, който си беше “подготвил” търга и го беше “спечелил”, но от “Холдинг Варна” АД му провалиха плановете! Кажете за кого лобирате! Говорете от негово име, а не от името на варненската общественост!

           Точно това трябва да буди страх във варненци. Това, че който и да има нещо предвид, не си показва лицето, а ползва това на гражданския октопод, не говори от свое име, а говори от името на обществото, не си показва намеренията, защото не са за показване . Всички усилия се хвърлят само за разваляне на сделката.

           Кой ли е този някой?

           Това по всички признаци е някой, който:

-   желае да усвоява средства от европейски и всякакви други фондове, за  да ни консултира по крайбрежни въпроси

-   желае да усвоява средства от европейски и всякакви други фондове за разработване на проекти върху територията

-   желае да придобие терените, заменяйки ги за “равностойни” крайдунавски такива, или за панелни гарсониери във Владиславово

-   желае да придобие част от територията чрез публично частно партньорство, като например обещае да построи сграда, част от която да се ползва от някой институт или музей. И наистина може да направи това “благородно” дело, само че за института или музея ще останат само 5-10% от сградата, защото дяловото му участие е фиксирано и цената на земята, с която участва държавата като апортна вноска, е определена в началото, след което се вдига капитала, надуват се цените за строителство и на държавата от 50% дял остават 5%!

-   желае да закупи терените чрез търг, след което да ги раздроби, продаде и спечели от това.

-   желае да направи “толкова добри неща”, че не смее да ги каже!

„Еколозите-граждани” планират да поддържат тезата, че територията е “изключителна държавна собственост” дотогава, докогато развалят сделката и изгонят „Холдинг Варна”.

Това може да послужи на редовите поддръжници на гражданското варненско нещо, което те наричат общество, да осъзнаят, че това, което са подписвали, може да има друго лице. Фактът, че всички усилия на организаторите на протестите са насочени само към един проблем е указание, че имат скрита цел с икономически основания и чуждестранен координатор. 

не е перфектно поддържана, а е винаги с боклуци?

Ами със стадион Варна какво се случи?
И той не беше ли имиджов?
Ами проектите за екологично изграждане на остров от строителни отпадъци на св.св. Константин и Елена?
Аман от имиджови проекти бе moretovnas.
Айде холан!