Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.05.2010 16:50 - ЗАСЕГНАТАТА ОБЩЕСТВЕНОСТ , ИЛИ КОЛКО ДЯВОЛА МОГАТ ДА СЕ СЪБЕРАТ НА ВЪРХА НА ЕДНА ИГЛА
Автор: moretovnas Категория: Туризъм   
Прочетен: 1456 Коментари: 0 Гласове:
-1

Последна промяна: 14.05.2010 01:34


 Хората, които организираха подписки против проекта “Алея Първа”, които твърдят, че всичко край морето било изключителна държавна собственост, в подкрепа на които Юрген Рот написа писмо до премиера, които скандираха “Долу ръцете от Морската градина”, точно тези хора вече са нагазили с двата крака в спорната, според тях, територия!

Те са автори на  идеен проект, срамежливо наречен от тях „импресия”, обхващащ и част от  историческото ядро на Морска градина. Затова се мъчат да докарат нещата дотам, че и прилежащи на това ядро терени, включени в проекта им, да се определят като “изключителна държавна собственост”, само за да бъде развалена сделката на „Холдинг Варна” АД за тях. След това набелязаната територия, заедно с част от самата Морската градина, ще отиде в ръцете на този, който си е позволил да даде задание да се твори върху върху тези места. Явно вече е бил измислил схемата за придобиване, но от “Холдинг Варна” АД са го изненадали и са му осуетили плановете. Тъй като този почти неизвестен благодетел не иска да плати пазарната цена на земята, той не си показва лицето, а се крие зад “гражданското общество”, съставено и водено от “млади архитекти”. Те твърдят, че правят проекта за държавата, но това е смешно, защото за това не е обявявана държавна поръчка. Ако това е бил сценарият – да се обяви обществена поръчка, да я спечелят, за да си получат парите за картинките си /проекти/ от джоба на данъкоплатците, то е обяснима яростта им. Какъвто и да е бил сценарият им, той противоречи както на интересите на варненци, така и на законите на държавата. Следователно не “Холдинг Варна” АД или ТИМ, а други лица и организации трябва да бъдат разследвани за намеренията им по отношение на крайбрежната алея.

Проектът” Моят Бряг” (Мy coast www.mycoast.eu), представлява холандска инициатива, вменена на българското правителство уж като помощ от холандска страна за изработване на визия и стратегия за интегрирано управление на крайбрежната зона в България. Той е финансиран с 400 000 евро от Холандското правителство, и по-конкретно от холандското Министерство на жилищното строителство, териториално устройство и опазване на околната среда по линия на предприсъединителните фондове и се изпълнява от EVD – Агенция за международен бизнес и сътрудничество в рамките на Екологичния инструмент на Предприсъединителна програма PSO. Изпълнител на проекта е консорциум “Поввик”, в който носи името на фирма “Поввик” АД, регистрирана в кв. Горубляне, край София. Като бенефициенти са посочени Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на околната среда и водите, чрез Басейнова дирекция за управление на водите в черноморският регион, Министерството на транспорта, Държавна агенция по туризъм. На документите от проекта стои логото на всяка една от тези български държавни институции.  Ръководител на проекта е Рене Бустен, а взели дейно участие в него са някои от днешните лидери на така нареченото “гражданско общество” във Варна.  

По принцип всеки, който желае да окаже помощ, е добре дошъл в България. Стига наистина да желае да окаже помощ, а не само да усвои определени средства.

                Опитът на държави и най-вече на градове, достигнали степен на развитие, към която се стремим, е безценен. По тази линия Варна е добре да черпи колкото може повече опит от градове като Барселона, Валенсия, Генуа и други, имащи световна известност и значение. Това ще помогне на Варна по-бързо да заеме мястото, което заслужава – на световен град, а също така и да избегне някои от грешките, които биха могли да бъдат допуснати в процеса на осъществяване на това. Още повече, че някои от изброените градове са минали точно по пътя, по който е тръгнала Варна, и вече са реализирали много от промените, които  предстоят на морската ни столица (преместване на пристанища, изграждане на крайбрежни атракционни зони, облагородяване на крайбрежието, изграждане на нови пристанищни и летищни терминали и т.н.). Ползотворни в това отношение са срещите, организирани между български представители на отговорните институции и бизнеса и чуждестранни специалисти с опит в съответните дела. Например при определяне мястото на новото пристанище на Варна във Варненското езеро, за избягване на скъпо струващи грешки в бъдеще, много полезно може да се окаже мнението на експерти от Барселона по въпроса, защото там вече имат опит с преместване на пристанище. Когато говорим за опит, би било редно да попитаме Рене Бустен къде другаде изработи и приложи визия и стратегия за “интегрирано управление на крайбрежната зона”. Не сме търсили  повод да се съмняваме в професионалните качества на  Бустен. Единственото, което трябва да разберем, преди да приложим каквото и да е у нас, как работи този модел на други места и какви резултати дава. Това, че този модел работи успешно в Холандия и е приложен, поне като пише в  “Моят Бряг”, за град Ротердам, е много хубаво. Възникват обаче два въпроса. Първият е : „Приложил ли е лично господин Бустен “интегрираното управление” в някой град, било то и Ротердам ? Вторият въпрос е :” Работи ли този модел успешно в държава, различна от Холандия, коя е тя и какви резултати дава това?”  Тук не става дума за проект на сграда, който да вземем заедно със съответните изчисления, и да го реализираме в България, а и да ставаше дума, пак не можем да изключим проблеми за реализацията му. Тук става дума за модел на управление, върху който влияят много фактори, ако щете и народопсихология. Затова едни модел може да се счита за успешен, когато е приложен в няколко коренно различни държави, региони, общества, и ако наистина навсякъде дава добри резултати. Само тогава може да се счита, че той минимално се влияе от регионалните фактори и е достатъчно надежден за повсеместно приложение.

По отношение на проекта “Моят бряг” може да се каже, че представлява писание, опитващо се да създаде универсално средство, наречено “Стратегия за интегрирано управление на крайбрежните зони”, за постигане на баланс между интересите (взаимно разбиране на интересите) на всички заинтересовани страни (министерства, общини, бизнес, партии, граждани), да реши проблемите на нашето Черноморие (екологични, икономически, инфрастуктурни и т.н.), и в крайна сметка да се получи устойчиво развитие на морското ни крайбрежие. Звучи прекалено хубаво, за да е истина. Ако човек прочете написаното в проекта, в първия момент би могъл да повярва, че такова средство съществува. При внимателен анализ и вникване в същността обаче ясно се откроява целта на проекта. Тя е: Създаване на един законово овластен мутант, наречен “крайбрежен съвет”, които трябва да е това нещо, което ще реши проблемите на Черноморието. Защо това е мутант и защо тези “крайбрежни съвети” биха се превърнали в инкубатори на корупционни практики, a не панацея за проблемите на черноморското крайбрежие, ще стане ясно по-нататък в текста.

 

Ако някой иска да усвои определени пари, то нека го направи без много шум. След като парите не излизат от българските данъкоплатци, то да му мислят тези, от чиито джобове излизат. Незнайно защо, но по отношение на средства, отпускани от различни фондове, битува мнение, че тези пари се отпускат предимно за да бъдат “усвоени”, а не за да дадат конкретен резултат. Лошото при едно такова действие е, че иноземците ни вземат за опитни зайчета и тестват върху нас определени модели – управленски, икономически, социални и т.н. Проблемът идва от това, че от една страна нещата се прилагат половинчато, от друга страна някои “добри практики” от чужбина се оказват не чак толкова добри на местна почва, или от това, че никъде не са приложени точно по този начин. Обикновено прилагащите “експеримента” могат само да спечелят от него във всяко едно отношение (затова напират да го приложат). Ако не сработи, те винаги се оказват незасегнати от неуспеха. Чуждестранните ръководители, консултанти и ментори при провал даже не казват sorry”, ами обясняват провала с нас, опитните зайчета. И понеже сме наивни до глупост, вземем, че им повярваме, без да си зададем въпросите: “Ако диагнозата и лечението на даден пациент са правилни, то при провал само в него самия ли да търсим причината? Защо тези толкова учени и опитни хора, дето искат да ни накарат да поумнеем, не прогнозираха провала, преди да започнат експеримента? И ако в един експеримент зайчета са си отвсякъде погледнато жертви, какво търсим в тази роля?  Искаме ли да бъдем опитни зайчета?”

Проблемът при внедряване на определени модели в обществото е, че последствията, които могат да настъпят вследствие на  грешките (поради непълна, неточна аналитична рамка, непознаване на народопсихологията, неотчитане на външни фактори и т.н.), допуснати преди и по време на самото прилагане на модела, поради времевите различия, е трудно, а понякога и невъзможно да бъдат диагностицирани и отстранени. Затова е  желателно преди да се съгласим да ни натрапват каквито и да било модели, да видим дали не сме първите, на които се прилагат.. .

 

 

Гореизброените опасности са капаните, които са скрити в холандско-българския мутант,  представящ себе си за рожба на гражданското общество. Изтърсакът – проект  е струвал на европейския данъкоплатец 400 хиляди евро. И нещо друго, крайно тревожно, също се откроява в този проект („Моят бряг”). В хода на проекта “група млади архитекти” (сред които и арх. Калина Павлова, явяваща се понастоящем лице на протеста срещу проекта “Алея Първа”), разработили “артистична импресия” на Морската градина. Като  се вгледа човек в цветните картинки, ясно ще види разработен идеен архитектурен проект, обхващащ терените, закупени от “Холдинг Варна” АД за реализация на проекта “Алея Първа”, и част от Морската градина.

По принцип идеята за интегриран подход (абстрахирайки се от проекта “Моят бряг”), e нещо добро. Методът Пегас (Pegasus), използван при разработване на проекта, сам по себе си също не е лош. Няма нищо по-добро от това различни заинтересовани страни, понякога с противоположни интереси (например еколози и инвеститори), да работят заедно и заедно да намерят най-доброто решение, удовлетворяващо всички. Добър пример за за такъв подход е проектът “Алея първа”. “Холдинг Варна” АД планира да  организира публичен конкурс за избор на проектант, да покани международно жури, съставено от видни архитекти, урбанисти, еколози, представители на неправителствени и екологични организации, обявяващи се против проекта, за намиране на най-доброто решение за бъдещето на крайбрежната алея във Варна и за определяне насоките на дългосрочното и развитие. Това обаче сработи само отчасти—категоричният отказ на противниците на проекта да участват в журито и там да изтъкнат своите опасения е много добър пример за това как личните интереси правят невъзможно въвеждане на какъвто и да е интегриран подход. А всъщност именно представителите на НПО би трябвало да са главна движеща сила във въвеждането му. Същевременно обаче НПО с охота биха участвали в “Крайбрежните съвети” – управленската структура на интегрираното управление на крайбрежните зони.

Според Рене Бустен крайбрежните съвети (три на брой, под егидата на трите черноморски области: Добрич, Варна и Бургас) трябва да се създадат и да се въведат чрез промяна на Закона за устройство на територията, а в тях трябва задължително да бъдат поканени (поканени, а не избрани по някакъв начин?!) да участват представители на неправителствените и екологични организации и бизнеса.

                Крайбрежните съвети ще се ползват с правомощията на общините да разработват устройствени  планове и с правомощията на областните управи да разработват регионални устройствени схеми, при което централните правителствени институции  ще осигуряват съответствие на тези планове с националните приоритети. Чрез закона за устройство на територията Крайбрежните съвети ще имат правомощие да правят коментари относно общите устройствени планове, а също по подобие на това – екологичните планове по Закона за околната среда и др. Може би ще имат право да правят коментари относно вътрешна сигурността по Закона за МВР, относно външната сигурност по Закона за въоръжените сили, относно земеделието, банките и др.? Схемата е следната: предлага се създаване на властови мутанти между централна, местна власт, определени поканени или самопоканили се НПО-та, еколози и други, наричат тези мутанти „съвети”, дават им по малко власт по някои закони, след това постепенно им увеличават правомощията и накрая съсредоточават  в тях почти цялата власт! 

Какво е по своята същност крайбрежният съвет? – Мутант!

Внушават ни да създадем една чудновата структура, която ще решава всички проблеми между отделните заинтересовани общности, защото всички са представени. По принцип за тази цел хората са измислили модела на представителната демокрация. Всъщност има магическо средство, чрез което в Крайбрежния съвет може да се постигне съгласие между всички. То се нарича пари! Плащаш и проектът ти е обществено значим, не плащаш и проектът ти е неекологичен и затова няма одобрение от съвета. Тогава трябва да говорим не за интегриран подход за управление на крайбрежните зони, а интегриран подход за управление на корупцията в крайбрежните зони! И всякаква защита на гражданските интереси става немислима!

Кой и как влиза в Крайбрежния съвет?

-   Председателят (ментор, фасилиатор) – областният управител или назначено от него лице, който ще може да гласува само ако гласуването не е решаващо (например за цвета на тоалетната хартия), а ако е решаващо (за мястото на варненското пристанище например) – той няма право на глас!

-   Двете места за представителите на изпълнителната власт – не е ясно защо само две и защо няма да има представител на МРРБ, например, но тази преценка на холандските консултанти не е толкова важна. По-важно е, че никъде не е посочено на какво ново ще са тези представители – министър, зам.-министър, началник отдел, експерт; кой ги назначава – лично министърът, едни и същи лица ли ще са, или министерството ще може да упълномощава различни лица всеки път.

-   Шестте места за представители на общините – не е ясно как точно ги определиха да са 6, кой в общината ще определи представителя – кметът или общинският съвет, самият кмет ли ще участва, зам. кмет, респективно председател, зам. председатели на общинският съвет, директори на дирекции, експерти – също не става ясно. Интересно е това, че според написаното в проекта представителите например на Аксаково, Белослав и Девня ще гласуват и ще решават дали на Варна и трябва “Алея Първа”!? Ако например тези представители се съюзят с недохранени НПО-та и еколози и гласуват против преместването на пристанище “Варна изток” – няма да го има дългоочакваното и желано от варненци “- отваряне” на града към морето. После  “консултантите” ще обясняват, че ние сме виновни затова, че измисленият от тях мутант повече пречи, отколкото помага за развитието на черноморското ни крайбрежие!

-      Най интересното е как ще бъдат разпределени останалите шест места, запазени за  НПО-та, екоорганизации, бизнеса. Както е записано в проекта “Моят Бряг”, тези места са “запазени” и е необходимо НПО-та да бъдат поканени (най-вероятно ще се самопоканят). Ако във Варна има например 100 НПО-та, как от тях ще изберем максимум 6 (в това число има и “запазени” места и за бизнеса, което е смешно  -браншовете са много - туризъм, морски бизнес, строителство, търговия, промишленост, рибарство). Най-вероятно там ще се влиза “по-право”. Например пожизнено запазени места има за ”активните борци” против нещо си, което е противоречало на личния им интерес, представен като “обществена” кауза. Запазени места ще има и за зелените партии. Още едно-две места за бизнес партийки, които могат да не се класират за местните избори.

 

 

Функции и правомощия на Крайбрежните съвети /по Рене Бустен и протежета/

Много точно и премерено са описани в проекта правомощията на крайбрежните съвети. На тях им се дава точно толкова власт, (по различни нормативни актове като ЗУТ например) колкото им трябва, за да бъдат едно звено за “интегрирано управление на рекета в крайбрежните зони”. Основното, с което ще се занимават, са общинските териториални и регионални планове за развитие, териториални концепции, устройствени планове и други, по които,  “няма да имат правомощието да одобряват или отхвърлят такива предложения, но съответната институция ще има задължението да отрази или вземе предвид съгласувателните препоръки и бележките на Крайбрежните съвети по окончателното предложение”. Следователно съвета няма да може да одобри или отхвърли булевард “Варна” в проекта за ОУП на града, но ако препоръча това да не е булевард, а еднопосочен път, то институциите ще са длъжни да се съобразят с това. Също така не е изключено да им се даде възможност да дават мнение при изготвяне на ОВОС (след като се препоръчва да им се дадат правомощия и по Закона за опазване на околната среда) и други подобни “съгласувателни” правомощия по различни нормативни актове или за различни мероприятия, посочени в проекта, като например: „проекти и проектни линии за структурни фондове и оперативни програми, инвестиционни намерения, големи инвеститорски проекти – над 10 млн. евро, идеи за проекти, транспортни и екологични инфраструктурни съоръжения”. Разбира се за да се подчертае “обществения характер” на съветите, на тях им  дават и други задачи (в стил ООН), като например организиране на дискусии, създаване и разработване на идеи за развитие, обмен на информация и опит, семинари и други неща, целящи от една страна оправдание на средствата за издръжка, и от друга замаскиране чрез “обществена опаковка” на същността им, а именно, че без тяхно съгласуване да не може да мине нито един по-голям проект.

Толкова за вълшебните и отровни приказки от проекта „Моят бряг”, тревожещ създателите си заради скритите им намерения.

Истината е по-проста:

По принцип тенденцията е навсякъде да се намалява влиянието на централната администрация. Ключовата дума е децентрализация.

 Основни акценти, на които трябва да се наблегне, са:

         Чрез данъчна реформа парите, произведени в дадена община, да остават в нея.

Второто нещо, към което трябва да се стремим, е намаляване на администрацията, бюрокрацията и съгласувателно - разрешителните режими.

Третото нещо е пряк избор на областните управители.

Това са три елементарни стъпки, реалното изпълнение на които ще е най-сериозната предпоставка за развитие на общини и региони.

Без изпълнение на горните три неща няма да бъде постигнато нито интегрирано, нито каквото и да е развитие с необходимия темп и в желаната посока на нито един крайморски, крайречен, равнинен, планински или какъвто и да е район. Това може да го каже всеки човек с коефициент на интелигентност над средния, без да е взел за това 400 000 евро!

 

 

 



Тагове:   Могат,   игла,   общественост,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: moretovnas
Категория: Туризъм
Прочетен: 26844
Постинги: 10
Коментари: 11
Гласове: 7
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031